Розово
Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак
и облакът е пухкав от прегръщане,
а в лоното му свети. И е топло.
Ще кажа после: Още сме си същите.
Зловещият мираж ще се размие
в прозрачното потрепване на капките
и, точно като в розова магия,
из локвите по детски ще зашляпаме.
Излишни ще са розовите лупи,
да носят радост в бъдеще на свраките.
Очите ми с очите ти се любят
и знаем, че от щастие са плакали.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
