Рубинена скреж

Да го обичаш, отричайки себе си,

да се отдаваш, забравила болката,

да даряваш - без нищо в замяна,

да утешаваш, загубена в другия.

Не намираш вече причината,

 не усещаш сладките чувства,

не издържаш да бъдеш използвана,

не заспиваш спокойна със себе си.

А днес усмихват се хората,

дъгата е птица, летяща в небето,

ти стоиш все там затворена

в сандъка на старите спомени.

И прашно е, и влажно е,

тъмно е и безприютно е... там.

Огледай се, в нищото паднала -

 не това си ти... отвори очи.

Долетяха при мен пак илюзиите,

 извикали дъжда на промяната

в порои от страст и заблуда -

 звънти безпощадно раздялата.

Събуждам се в тъмна омая,

докосвам се тихо до теб -

                                                       студена е нашата стая.

                                                         Рубинена скреж заваля...