5 sept 2013, 21:20

Руини от чувства 

  Poesía » De amor
500 0 2

Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.

Очите ми не пишат
и умът ми не чете
име на момиче -
разделило кръст на две.

В живота си, кротко, стоя,
а той е сам, на късен час -
любовта я изтърва
без да отрони зрънце глас.

Моят стих е само сън,
който ти не ще сънуваш,
за сбогом, мила, съм дошъл -
докато другия целуваш...!

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??