Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат
и умът ми не чете
име на момиче -
разделило кръст на две.
В живота си, кротко, стоя,
а той е сам, на късен час -
любовта я изтърва
без да отрони зрънце глас.
Моят стих е само сън,
който ти не ще сънуваш,
за сбогом, мила, съм дошъл -
докато другия целуваш...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
