Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат
и умът ми не чете
име на момиче -
разделило кръст на две.
В живота си, кротко, стоя,
а той е сам, на късен час -
любовта я изтърва
без да отрони зрънце глас.
Моят стих е само сън,
който ти не ще сънуваш,
за сбогом, мила, съм дошъл -
докато другия целуваш...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
