19 nov 2011, 16:33

С душа на бродник

1.3K 0 7

С душа на бродник скитах след мечтите,

да срещна теб! В любовната омая

загърбих спомени, куп мисли запокитих

във ъглите на празната си стая!

 

Остана само мисълта за теб!

За чувствата, все още разпилени!

Животът ширна се като безкрайна степ,

но аз вървях към теб, а ти – към мене!

 

В сърцето носех огън неугаснал!

Там скътах с обич твоя лик красив!

Тъй чувството със пламъка порасна,

защото знаех – с тебе съм щастлив!

 

Горяха в мрака трепетни звезди

и, пламнали, телата ни се сляха!

Събуди ме с целувка призори –

за първи път под стоплената стряха!

 

Животът има смисъл: на мига,

преситен от любов, очарование,

получил бе от тебе светлина

и въздух пи от твоето дихание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...