С душа на бродник
С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб!
За чувствата, все още разпилени!
Животът ширна се като безкрайна степ,
но аз вървях към теб, а ти – към мене!
В сърцето носех огън неугаснал!
Там скътах с обич твоя лик красив!
Тъй чувството със пламъка порасна,
защото знаех – с тебе съм щастлив!
Горяха в мрака трепетни звезди
и, пламнали, телата ни се сляха!
Събуди ме с целувка призори –
за първи път под стоплената стряха!
Животът има смисъл: на мига,
преситен от любов, очарование,
получил бе от тебе светлина
и въздух пи от твоето дихание!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
