MargaritaMartinova (Margarita Martinova)
21 8
4 ago 2019, 22:56

С един по-малко 

  Poesía » Civil
1612 5 4

(Кáра - наказание свисше)               

 

Сред нас убийците изправени вървят,             

не слагат маски,

поглед не навеждат.        

Бутонките им стъпват по гръдта             

на малкото останала

надежда.

 

С ритник отварят всякоя врата,               

не се оглеждат, даже не надничат.          

Окото им е колкото цевта.                      

Не виждат друго. Друго

не обичат.

 

Проспиват, как съдбата им без шум                

върви след тях.

Дори без заглушител.                      

Внезапно падат в дупка от куршум.                

В живота си

за пръв път коленичат.

                        

Единствено, което им тежи:                    

пропусната молитвена закуска.               

На подредените им в броеница дни,

връвта протрита почва

да се къса.

 

Не ги настигат ангелски стрели.

Не ги убиват клетви и омраза.

Наемници по техните следи

готови са и в Ада

да нагазят.

 

В мига, във който слънцето блести,

очите си с ръка, докато пазят,

убийците на хора и съдби,

се строполяват,

дума без да кажат.

 

Дори не чуват:

"Бог да го прости!"

И "Господ го наказа!" -

няма даже:

 

Внезапно дъжд започва да вали.

И всичко да отмива от паважа...

 

Маргарита Мартинова

© Margarita Martinova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??