С един по-малко
(Кáра - наказание свисше)
Сред нас убийците изправени вървят,
не слагат маски,
поглед не навеждат.
Бутонките им стъпват по гръдта
на малкото останала
надежда.
С ритник отварят всякоя врата,
не се оглеждат, даже не надничат.
Окото им е колкото цевта.
Не виждат друго. Друго
не обичат.
Проспиват, как съдбата им без шум
върви след тях.
Дори без заглушител.
Внезапно падат в дупка от куршум.
В живота си
за пръв път коленичат.
Единствено, което им тежи:
пропусната молитвена закуска.
На подредените им в броеница дни,
връвта протрита почва
да се къса.
Не ги настигат ангелски стрели.
Не ги убиват клетви и омраза.
Наемници по техните следи
готови са и в Ада
да нагазят.
В мига, във който слънцето блести,
очите си с ръка, докато пазят,
убийците на хора и съдби,
се строполяват,
дума без да кажат.
Дори не чуват:
"Бог да го прости!"
И "Господ го наказа!" -
няма даже:
Внезапно дъжд започва да вали.
И всичко да отмива от паважа...
Маргарита Мартинова
© Margarita Martinova All rights reserved.
