С гърди напред?
799
0
0
Раждаме се някак си случайно,
без да знаем, без да искаме дори,
а после трябва да живеем
с желание, с изпъчени напред гърди.
Когато доскучае ни от тоз живот безсмислен,
когато слънцето ни не изгрей,
когато друго слънце не намерим,
какво е редно, как е правилно да се живей?
Редно? Ами... да! В живота ни така е всичко,
канони, правила, закони - навсякъде около нас.
Клатушкаме се между тях мъгляви
и реем се някъде в нереалността.
Душите ни подтиснати остават
и търсят спасението си със страст.
Душите ни вековно приковани,
а ние редом с тях.
И сега? Накъде е правилно да се насочим?
Напред - бездънна яма, назад - безизходен тунел.
Трябва някак си да се живее,
но как? С гърди напред?
без да знаем, без да искаме дори,
а после трябва да живеем
с желание, с изпъчени напред гърди.
Когато доскучае ни от тоз живот безсмислен,
когато слънцето ни не изгрей,
когато друго слънце не намерим,
какво е редно, как е правилно да се живей?
Редно? Ами... да! В живота ни така е всичко,
канони, правила, закони - навсякъде около нас.
Клатушкаме се между тях мъгляви
и реем се някъде в нереалността.
Душите ни подтиснати остават
и търсят спасението си със страст.
Душите ни вековно приковани,
а ние редом с тях.
И сега? Накъде е правилно да се насочим?
Напред - бездънна яма, назад - безизходен тунел.
Трябва някак си да се живее,
но как? С гърди напред?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Петрова Todos los derechos reservados
