10 ene 2011, 18:56

С какво ще ме смаеш, Любов

1K 0 4

С КАКВО ЩЕ МЕ СМАЕШ, ЛЮБОВ?

Колко ли обичи трябва да минат?
Колко ли ново около теб да се роди,
та заблудите в нищото да се сринат,
от неверен живот с пропиляни мечти?

Неразбил огледалния образ застинал,
тръгнал да превземаш мен и Света,
мислиш, че робът у теб е вече загинал.
Какво ми обещаваш, Любов, сега?

Може би твоята остаряла суета
славата лична да добиваш с измама
и да не подминаваш никоя жена,
търсеща в пътя си двама...

С извънбрачна връзка ли ще ме смаеш
да нахраниш егото си от нея?
Може би,  ти сам не знаеш,
какво е Любов и за какво копнея?

С какво ще ме смаеш, Любов стара,
тъй смешно стоиш си в своята клетка
и мечтата за щастие не те измара!
Отстрани си странна и жалка гледка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • do ivanlekov91(Ангел)
    Интересна е тая магия!Аз не съм много спец по магиитеПоздрави!
    до Огнян Пожаров и до Таня Мезева
    Много се радвам,на коментарите ви!
    Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Полемика в красива форма!
    Харесах предизвикателството ти
  • Тя винаги е готова да ни поднесе някаква изненада, Лидия!
    Винаги!
    И в това може би е магията...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....