С какво ще ме смаеш, Любов
С КАКВО ЩЕ МЕ СМАЕШ, ЛЮБОВ?
Колко ли обичи трябва да минат?
Колко ли ново около теб да се роди,
та заблудите в нищото да се сринат,
от неверен живот с пропиляни мечти?
Неразбил огледалния образ застинал,
тръгнал да превземаш мен и Света,
мислиш, че робът у теб е вече загинал.
Какво ми обещаваш, Любов, сега?
Може би твоята остаряла суета
славата лична да добиваш с измама
и да не подминаваш никоя жена,
търсеща в пътя си двама...
С извънбрачна връзка ли ще ме смаеш
да нахраниш егото си от нея?
Може би, ти сам не знаеш,
какво е Любов и за какво копнея?
С какво ще ме смаеш, Любов стара,
тъй смешно стоиш си в своята клетка
и мечтата за щастие не те измара!
Отстрани си странна и жалка гледка.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
