7 feb 2018, 10:32  

С котката в краката (кратка изповед)

  Poesía
711 4 9

 

 Днес със котката в краката

 и със мишката в ръка,

 сутрин срещам зората

 и изпращам нощта!

 

 Ей така, през годините

 на нощта измених...

 с куп изстрадани рими

 много сън си спестих.

 

 През деня пък фриволно

 по наклона се нося...

 и докрай недоволно

 от живота все прося...

 

 Сутрин късно закусвам -

 пускам в чашата лед.

 Сам в стените се блъскам

 без да гледам напред.

 

 Следобяд все се лутам -

 търся в облаци кът...

 и безмислено бутам

 своя камък По Пътя!

 

 Нощем трудно заспивам,

 но пробожда ме сън,

 в който с мъка откривам

 хляб и зрелища вън!

 

 И в среднощни полемики

 аз се моля със стих,

 да си върна на времето,

 да не бъда страхлив!

 

 Да разровя там раната,

 пак да вдигна глава!

 Да подвия коляното

 пак с любов през нощта...

 

 Днес така се въртя

 в безпредел без да искам!

 Може би през нощта

 аз намерил съм пристан?!

 

 С котката в краката...

 и с мишката в ръка...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Юри Йовев

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Меги! Радвам се, че моите стихове те карат да се спреш и да се замислиш над тях! Аз също ще се замисля и предполагам ще послушам съвета ти! Още веднъж ти Благодаря! До скоро!
  • Много е хубаво, Юри!
  • Поздрави Eia! До скоро!
  • С лека, премерена ирония... Много харесах! Поздравления!
  • Маргарита, Стойчо радвате ме! Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...