С котката в краката (кратка изповед)
Днес със котката в краката
и със мишката в ръка,
сутрин срещам зората
и изпращам нощта!
Ей така, през годините
на нощта измених...
с куп изстрадани рими
много сън си спестих.
През деня пък фриволно
по наклона се нося...
и докрай недоволно
от живота все прося...
Сутрин късно закусвам -
пускам в чашата лед.
Сам в стените се блъскам
без да гледам напред.
Следобяд все се лутам -
търся в облаци кът...
и безмислено бутам
своя камък По Пътя!
Нощем трудно заспивам,
но пробожда ме сън,
в който с мъка откривам
хляб и зрелища вън!
И в среднощни полемики
аз се моля със стих,
да си върна на времето,
да не бъда страхлив!
Да разровя там раната,
пак да вдигна глава!
Да подвия коляното
пак с любов през нощта...
Днес така се въртя
в безпредел без да искам!
Може би през нощта
аз намерил съм пристан?!
С котката в краката...
и с мишката в ръка...
© Yuri Yovev All rights reserved.
