С любов
 

Притихват всички минали заблуди
от търсене на истински любови,
затичани през младите ми лудостти
преминали през болки и тревоги.

Колко много хвърлено по вятъра
да открием любовта във образи,
на дълбокото играли сме в театъра - 
колко много роли сме изплакали. 

И днес на тихо в оазиса на дните
четем написаните си поеми,
знаещи, че младостта е можеща,
а мъдростта е - в есенното време!

И, искам пак с любов да ме накаже - 
дори да бъда нейна грешница. 
И, сядам на колене да и шепна:
направи ме доживотна твоя пленица!