5 dic 2007, 16:22

С мен си и ти, нали?

  Poesía
1.7K 0 7

Телефонен звън…

Изтръпвам…

Отсреща на линията чувам единствено лъжи!

Обещания… Празни…Черни…

Истински сълзи!

Отлитам от света…

Отивам във нищото, съвсем сама!

Взирам се в празнотата сива,

чакаща да се всели в мен…

Говоря си със самотата,

рисуваща погледа ми сломен!

Прегръщам собствената си плът,

и мечтая… за по-добър живот!

И колко малко добри хора останаха,

които в себе си омраза не таят!

Вдишвам въздуха,

но за жалост и той е пълен с лъжи…

И боли... Боли…

Тишината прекъсвам…

Прошепвам тихо:

“Тъпча се с въздух от лъжи…”,

а в мене палитра от чувства се разлива,

и оставя петънца…

Каращи ме високо да се извися!

Ще бъда силна!

Омразата с усмивка ще убия!

Добротата в хорските очи ще върна...

И любовта ще открия!

Сега…

Чуй как след тебе крещя,

не искам с омраза да се пълниш,

нито с лъжи да се тъпчеш...

Просто те призовам -

да бъдеш с мен и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...