С мен си и ти, нали?
Телефонен звън…
Изтръпвам…
Отсреща на линията чувам единствено лъжи!
Обещания… Празни…Черни…
Истински сълзи!
Отлитам от света…
Отивам във нищото, съвсем сама!
Взирам се в празнотата сива,
чакаща да се всели в мен…
Говоря си със самотата,
рисуваща погледа ми сломен!
Прегръщам собствената си плът,
и мечтая… за по-добър живот!
И колко малко добри хора останаха,
които в себе си омраза не таят!
Вдишвам въздуха,
но за жалост и той е пълен с лъжи…
И боли... Боли…
Тишината прекъсвам…
Прошепвам тихо:
“Тъпча се с въздух от лъжи…”,
а в мене палитра от чувства се разлива,
и оставя петънца…
Каращи ме високо да се извися!
Ще бъда силна!
Омразата с усмивка ще убия!
Добротата в хорските очи ще върна...
И любовта ще открия!
Сега…
Чуй как след тебе крещя,
не искам с омраза да се пълниш,
нито с лъжи да се тъпчеш...
Просто те призовам -
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
