25 jul 2007, 12:02
С надежда
Виж светлината бяла в небосвода,
лъчи надежда от умираща звезда,
а ние с теб стоиме под дъждеца,
струящ от нейната душа.
И мислим си за нашата любов гореща,
нима не е тя същата звезда,
която храним с чувства и вълшебства
и вярваме, че вечна ще е тя.
Но знаем нищо вечно няма,
така ще е и с нашата любов,
но знаеш ли, за мен ще е награда,
когато спомниш си за мъж любим, ...
лъчи надежда от умираща звезда,
а ние с теб стоиме под дъждеца,
струящ от нейната душа.
И мислим си за нашата любов гореща,
нима не е тя същата звезда,
която храним с чувства и вълшебства
и вярваме, че вечна ще е тя.
Но знаем нищо вечно няма,
така ще е и с нашата любов,
но знаеш ли, за мен ще е награда,
когато спомниш си за мъж любим, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Христо Петров Todos los derechos reservados
Propuestas
-
-
Es muy difícil de ser diferente. Estoy solita solo con pluma y mi mente. Estoy sentado aqui ......
-
Tengo en mi espalda un lunar, está bien escondido. Si tú lo quieres venir a buscar, tengo otro alred...
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
