С надежда
Виж светлината бяла в небосвода,
лъчи надежда от умираща звезда,
а ние с теб стоиме под дъждеца,
струящ от нейната душа.
И мислим си за нашата любов гореща,
нима не е тя същата звезда,
която храним с чувства и вълшебства
и вярваме, че вечна ще е тя.
Но знаем нищо вечно няма,
така ще е и с нашата любов,
но знаеш ли, за мен ще е награда,
когато спомниш си за мъж любим,
все аз пред теб да се явявам
с образ мил и неповторим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Петров Todos los derechos reservados
