25.07.2007 г., 12:02 ч.

С надежда 

  Поезия
1025 0 3
 

Виж светлината бяла в небосвода,

лъчи надежда от умираща звезда,

а ние с теб стоиме под дъждеца,

струящ от нейната душа.

И мислим си за нашата любов гореща,

нима не е тя същата звезда,

която храним с чувства и вълшебства

и вярваме, че вечна ще е тя.

Но знаем нищо вечно няма,

така ще е и с нашата любов,

но знаеш ли, за мен ще е награда,

когато спомниш си за мъж любим,

все аз пред теб да се явявам

с образ мил и неповторим!

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??