vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
19 may 2020, 20:49  

С нашивките на юли 

  Poesía
971 19 14

Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,
захвърлил сетно чувство за баланс.

Днес всяко цвете ми е странно скъпо,
дори тревичките, ухаещи на мак.
Сега съм като юноша, пристъпил
върху килим божествен плахо с крак.

И синевата ме изпълва с вечност,
навлизам в гривата от светлина.
Недостижимата от хоризонт далечност
руши пред мен стена подир стена.

Къде отивам в този миг не зная.
Не ми е нужна цел или мечта.
Открехвам дробове за късче от безкрая.
За неговата животворна самота.

 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красива дълбока поезия.
  • Разкошна поезия!
    Без думи съм!
  • Невероятно красиво и възвишено!... Благодаря ти за удоволствието, Младене!
  • Докосваш с поезията си, Младене! Поздравления!
  • С Руми!
  • Каква красива картина ни разкриваш, Младене, подбрал си най-точните думи за юли, а аз се размечтах! Бъди все така вдъхновен! Поздравления
  • Младене, напоследък споделяш лирика, която се отличава с особена мекота и създава прекрасни емоции. Поздравявам те и ще се радвам да чета още подобни произведения!
  • Страшно ми хареса! Хармонира с настроението ми!
  • Очарователен стих, който омайва с красивите си картини и докосващи чувства! Много обич и светла енергия блестят от редовете му, а образа на самотата аз го почувствах като състояние на извисеност, като сливането на душата с “животворната самота на безкрая”!
    Поздравявам те, Младене!
  • Дъх на юли - полъх на лято, на младост, на красота, на волност, на...любов! Поздравления, прекрасен стих!
  • “ Открехвам дробове за късче от безкрая.
    За неговата животворна самота.”

    Красиво!
  • Колко свобода и обич носи тази юлска разходка с нейните философски нюанси!
    И като обобщаваща рамка:"безкрая, с неговата животворна самота."
    Но кой би вместил толкова чувства в рамка?!Може би поетовата душа разчупва рамката на самотата, за да ни остави очаровани от красиви видения...
    Поздравления, Младен!
  • Много красиво и ухаещо на лято !
    Поздрави за творбата !
  • "Недостижимата от хоризонт далечност
    руши пред мен стена подир стена."
    Хубаво.
Propuestas
: ??:??