С нашивките на юли
Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,
захвърлил сетно чувство за баланс.
Днес всяко цвете ми е странно скъпо,
дори тревичките, ухаещи на мак.
Сега съм като юноша, пристъпил
върху килим божествен плахо с крак.
И синевата ме изпълва с вечност,
навлизам в гривата от светлина.
Недостижимата от хоризонт далечност
руши пред мен стена подир стена.
Къде отивам в този миг не зная.
Не ми е нужна цел или мечта.
Открехвам дробове за късче от безкрая.
За неговата животворна самота.
© Младен Мисана All rights reserved.
