23 sept 2008, 11:40

С обич отрова за мен

  Poesía
926 0 6
 

До горе чашите  пълниш отново.

- Наздраве - до дъно

изпивам жлъчта.

Този фарс, познат е отдавна.

Усмивка приятелска,

а в очите омраза чета.

 

Поредна е чашата

отпита с отрова - 

двойна доза - от обич за мен.

Не те ли погубва теб

тази злоба?

Тровиш себе си,

а после и мен.

 

Искаш живота ми -

по-сладък изглежда.

И всичкото мое, постигнато с пот.

Приятелска обич се зад зъби прецежда.

Победителят ясен е в този залог.

 

Ще се наситиш ли някога,

птицо граблива?

Какво още искаш?

Всичко ми взе!

Или моето нямане пак ти е сладко!

Вземи го и него.

Насита да имаш...

С изкривени от злоба ръце.

 

С усмивка ехидна отмъкна  ми всичко,

едно ми остана -

него никога не можеш ми взе.

По-ценно от диаманти и злато -

моето чисто богато сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце!
  • изстрадано поетично откровение...много вълнуващ стих...
    с обич, мила Гери.
  • Силен стих!!!
    Поздрав, Гери!
  • Прекрасно е твоето сърце! Много силен стих, изпълнен с драматизъм! Поздрави, Гергана!
  • По-ценно от диаманти и злато -
    моето чисто богато сърце!

    Загърби болката! Хубаво е, че си запазила чисто сърцето си! Ще се намери някой да го приюти! Поздравления за хубавия ти стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...