23 sept 2008, 11:40

С обич отрова за мен

  Poesía
931 0 6
 

До горе чашите  пълниш отново.

- Наздраве - до дъно

изпивам жлъчта.

Този фарс, познат е отдавна.

Усмивка приятелска,

а в очите омраза чета.

 

Поредна е чашата

отпита с отрова - 

двойна доза - от обич за мен.

Не те ли погубва теб

тази злоба?

Тровиш себе си,

а после и мен.

 

Искаш живота ми -

по-сладък изглежда.

И всичкото мое, постигнато с пот.

Приятелска обич се зад зъби прецежда.

Победителят ясен е в този залог.

 

Ще се наситиш ли някога,

птицо граблива?

Какво още искаш?

Всичко ми взе!

Или моето нямане пак ти е сладко!

Вземи го и него.

Насита да имаш...

С изкривени от злоба ръце.

 

С усмивка ехидна отмъкна  ми всичко,

едно ми остана -

него никога не можеш ми взе.

По-ценно от диаманти и злато -

моето чисто богато сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце!
  • изстрадано поетично откровение...много вълнуващ стих...
    с обич, мила Гери.
  • Силен стих!!!
    Поздрав, Гери!
  • Прекрасно е твоето сърце! Много силен стих, изпълнен с драматизъм! Поздрави, Гергана!
  • По-ценно от диаманти и злато -
    моето чисто богато сърце!

    Загърби болката! Хубаво е, че си запазила чисто сърцето си! Ще се намери някой да го приюти! Поздравления за хубавия ти стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...