С обич отрова за мен
До горе чашите пълниш отново.
- Наздраве - до дъно
изпивам жлъчта.
Този фарс, познат е отдавна.
Усмивка приятелска,
а в очите омраза чета.
Поредна е чашата
отпита с отрова -
двойна доза - от обич за мен.
Не те ли погубва теб
тази злоба?
Тровиш себе си,
а после и мен.
Искаш живота ми -
по-сладък изглежда.
И всичкото мое, постигнато с пот.
Приятелска обич се зад зъби прецежда.
Победителят ясен е в този залог.
Ще се наситиш ли някога,
птицо граблива?
Какво още искаш?
Всичко ми взе!
Или моето нямане пак ти е сладко!
Вземи го и него.
Насита да имаш...
С изкривени от злоба ръце.
С усмивка ехидна отмъкна ми всичко,
едно ми остана -
него никога не можеш ми взе.
По-ценно от диаманти и злато -
моето чисто богато сърце!
© Гергана All rights reserved.
