С обич помня
Не ми даде Бог рожба да родя,
но ми даде дар в ръце да я държа.
Не ми даде Бог да я накърмя от гръдта,
но това не ме направи по-малко жена.
Беше недоносена - крехка, много слаба,
но в отговор на молбите ми беше награда.
Почувствах се майка от първият миг -
погледна ме, усмихна се и нададе вик.
Връзката ни с нея е силна и кармична,
(Аз съм като кучка - дива и първична.
грижата за малкото е първоинстинктивна)
В очакване ме гледа мъничка, невинна,
докато се нахраним - борим се юнашки.
Никнат първи зъбки, първи плахи крачки,
разперени ръчички, като крила на птиче,
пада, после става моето мъниче,
беззъбата усмивка, често през сълзи
не слиза от лицето и, дори да я боли.
Беше боледуваща и с много проблеми,
грижите за здравето и бяха системни.
Но успях да отгледам чудна дъщеря,
за мен тя е най-прекрасна на света.
*******
Аз няма да забравя малките юмручета.
Ще помня вечно босите крачета.
И всички спомени, със тебе свързани,
ще бъдат скъпи, свидни на сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
