С обич за теб...
Докато се взирах
самотна в безкрая,
с невиждащи, тъжни
и бледи очи,
намерих парченце,
изгубено в Рая...
И сега то пред мене
невинно мълчи!
Не знаех какво е,
но в погледа плах
аз виждах умора,
затворена в страх!
Кристалният поглед
плени ме със свян,
какво ли, се питах,
е затворено там?!
Защо ти при мене
сега се яви?
Защо с този поглед
така ме плени?
Безкрайната вечност
във тебе видях.
Защо не изпитвам
повече страх?
Аз исках да видя
щастлива звезда,
а ти ненадейно
край мене изгря!
Не мога със думи
да кажа подред
безкрайните чувства
във този куплет...
Но искам да знаеш,
че има така
щастливо изгряла
за тебе звезда!
За синеокия приятел Яни Ен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иринка Todos los derechos reservados
