С последен дъх

 

В този късен час аз не спя.

Запалвам поредната цигара,

гледам небето и звездите,

иде ми да се протегна и да ги докосна.

 

В съзнанието ми се вихрят битки,

ах, тези битки - колко тежки спомени са!

Колко много от тях спечелих, а колко много изгубих!

Животът е борба, за Бога!

 

Но изгубиш ли, губиш всичко!

С последен дъх заставам на бойното поле,

с последен дъх ще се боря,

с последен дъх за всичко свято!

 

Губя битката, силата ме напуска,

поемам още един удар, още една рана в моята душа!

Жесток живот, как си играеш с мене ти!

И падам победен от собствената си глупост човешка!

 

Защо бях такъв егоист, приятели вече нямам!

А пък тази моя арогантност съсипа всичко свято!

А това черно сърце раняваше ли, раняваше,

как само раняваше тези, които обичаха ме!

 

Тази безчувстеност, това безразличие.

Защо, защо обърка се всичко така ?

Как мразя всичката помпозност - тя струи от мене.

В какво ме превърна „Аз-ът" ми!

 

Не зная кой съм, не зная защо и как?

Всичките дефекти в мен вече са наяве.

Чувствам се нищожен, потрепвам плахо,

поглеждам небето, поглеждам надолу!

 

Каква пропаст само, само крачка и...

Виждам светлината, но е вече късно.

Правя крачка и отивам в мрака

с последен дъх и една безвкусна усмивка!