С последен дъх
С последен дъх
В този късен час аз не спя.
Запалвам поредната цигара,
гледам небето и звездите,
иде ми да се протегна и да ги докосна.
В съзнанието ми се вихрят битки,
ах, тези битки - колко тежки спомени са!
Колко много от тях спечелих, а колко много изгубих!
Животът е борба, за Бога!
Но изгубиш ли, губиш всичко!
С последен дъх заставам на бойното поле,
с последен дъх ще се боря,
с последен дъх за всичко свято!
Губя битката, силата ме напуска,
поемам още един удар, още една рана в моята душа!
Жесток живот, как си играеш с мене ти!
И падам победен от собствената си глупост човешка!
Защо бях такъв егоист, приятели вече нямам!
А пък тази моя арогантност съсипа всичко свято!
А това черно сърце раняваше ли, раняваше,
как само раняваше тези, които обичаха ме!
Тази безчувстеност, това безразличие.
Защо, защо обърка се всичко така ?
Как мразя всичката помпозност - тя струи от мене.
В какво ме превърна „Аз-ът" ми!
Не зная кой съм, не зная защо и как?
Всичките дефекти в мен вече са наяве.
Чувствам се нищожен, потрепвам плахо,
поглеждам небето, поглеждам надолу!
Каква пропаст само, само крачка и...
Виждам светлината, но е вече късно.
Правя крачка и отивам в мрака
с последен дъх и една безвкусна усмивка!
В този късен час аз не спя.
Запалвам поредната цигара,
гледам небето и звездите,
иде ми да се протегна и да ги докосна.
В съзнанието ми се вихрят битки,
ах, тези битки - колко тежки спомени са!
Колко много от тях спечелих, а колко много изгубих!
Животът е борба, за Бога!
Но изгубиш ли, губиш всичко!
С последен дъх заставам на бойното поле,
с последен дъх ще се боря,
с последен дъх за всичко свято!
Губя битката, силата ме напуска,
поемам още един удар, още една рана в моята душа!
Жесток живот, как си играеш с мене ти!
И падам победен от собствената си глупост човешка!
Защо бях такъв егоист, приятели вече нямам!
А пък тази моя арогантност съсипа всичко свято!
А това черно сърце раняваше ли, раняваше,
как само раняваше тези, които обичаха ме!
Тази безчувстеност, това безразличие.
Защо, защо обърка се всичко така ?
Как мразя всичката помпозност - тя струи от мене.
В какво ме превърна „Аз-ът" ми!
Не зная кой съм, не зная защо и как?
Всичките дефекти в мен вече са наяве.
Чувствам се нищожен, потрепвам плахо,
поглеждам небето, поглеждам надолу!
Каква пропаст само, само крачка и...
Виждам светлината, но е вече късно.
Правя крачка и отивам в мрака
с последен дъх и една безвкусна усмивка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Benifios Всички права запазени
