waterflower (Есенна песен)
26 20
2 oct 2011, 13:00

С приятели препълнен е и този ад 

  Poesía » Filosófica
689 0 5

В тъгата сме познати, а в щастието се мразим.

Нима това за вас е то - истинска съдба?

И колко още време душите си ще мамим,

когато сякаш всичко е просто на игра?

 

Копнежите ги любим, обличаме надежда,

а с всяка капка обич изпиваме море.

До Егоизма светий май всичко тук се свежда,

защо да търсим слънце, щом в мрака сме добре?

 

С приятели ще пълним и всеки малък празник,

в адското съзрели невиждана благодат.

Понякога аз питам тез мисли мои разни -

дали това те прави наистина богат?

 

С очи незрящи търсим на земното благата

и плакнем ги доволно с кални добрини.

Нали е тук най-важно, че пълна е устата

със златна броеница от ласкави злини.

 

Приятели, постойте и нека сме любезни.

За мен сте просто шарен декор от празна свян.

Но няма да съм груба, душите ви са нежни,

той - пътят ви - е гладък, но със стъкла постлан.

© Есенна песен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??