С приятели препълнен е и този ад
В тъгата сме познати, а в щастието се мразим.
Нима това за вас е то - истинска съдба?
И колко още време душите си ще мамим,
когато сякаш всичко е просто на игра?
Копнежите ги любим, обличаме надежда,
а с всяка капка обич изпиваме море.
До Егоизма светий май всичко тук се свежда,
защо да търсим слънце, щом в мрака сме добре?
С приятели ще пълним и всеки малък празник,
в адското съзрели невиждана благодат.
Понякога аз питам тез мисли мои разни -
дали това те прави наистина богат?
С очи незрящи търсим на земното благата
и плакнем ги доволно с кални добрини.
Нали е тук най-важно, че пълна е устата
със златна броеница от ласкави злини.
Приятели, постойте и нека сме любезни.
За мен сте просто шарен декор от празна свян.
Но няма да съм груба, душите ви са нежни,
той - пътят ви - е гладък, но със стъкла постлан.
© Есенна песен All rights reserved.
