3 abr 2012, 15:54

С пръст ме докосваш

  Poesía
870 0 0

Пръстът ти хладен, но мек
плахо по кожата ми шари.

Свой път по нея чертаеш...

Нежно е... но малко пари!

Леко този допир ме прогаря.
И макар да е горещо,
цялата настръхвам.
Движенията си повтаряш и повтаряш.
пулсът ми се ускорява,
тихо се задъхвам.

 

Ти се усмихваш красиво...
вече усещаш в мен какво бушува.
Но продължаваш с пръст да докосваш.
А съзнанието ми.... какви картини рисува!!!

 

В главата ми пламъци
буйно се бият,
всяка здрава мисъл
улавят, замъгляват.
По мен пълзят,
около тялото се вият,
не съм така по принцип,
но виж каква ме правят?!

А пръстът ти не спира...
през всяка извивка
ловко преминава.
Следите си сладки,
по мен безмилостно оставяш.

 

Аз съм наивна. Желая те.
Копнежът върховен,
дълбоко в мен се бори.
Аромат, така греховен,
излиза от всички мои пори.

А ти ме докосваш.... не спираш.
Добрата ми съвест съдираш.

Невинност ли?
Грешницата в мен провокираш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...