Пръстът ти хладен, но мек
плахо по кожата ми шари.

Свой път по нея чертаеш...

Нежно е... но малко пари!

Леко този допир ме прогаря.
И макар да е горещо,
цялата настръхвам.
Движенията си повтаряш и повтаряш.
пулсът ми се ускорява,
тихо се задъхвам.

Ти се усмихваш красиво...
вече усещаш в мен какво бушува.
Но продължаваш с пръст да докосваш.
А съзнанието ми.... какви картини рисува!!!

В главата ми пламъци
буйно се бият,
всяка здрава мисъл
улавят, замъгляват.
По мен пълзят,
около тялото се вият,
не съм така по принцип,
но виж каква ме правят?!

А пръстът ти не спира...
през всяка извивка
ловко преминава.
Следите си сладки,
по мен безмилостно оставяш.

Аз съм наивна. Желая те.
Копнежът върховен,
дълбоко в мен се бори.
Аромат, така греховен,
излиза от всички мои пори.

А ти ме докосваш.... не спираш.
Добрата ми съвест съдираш.

Невинност ли?
Грешницата в мен провокираш!