Закапа дъжд - и ето,
минават две кучета, самотни,
мокри.
Едното черно, а другото - бяло.
Небето е сиво, а сякаш
грее,
дъжд се сипе, чужда песен пее
А на балкона, скъп, познат
цъфтят новозасадени петунии
с мирис на нощен свят,
теменужено сини на цвят.
Сега обаче дъжда
се сипе и тропа по перваза
и петуниите поглъщат
небесна вода.
В тоз свят от сиво - само те цъфтят -
мънички, нежни,
красиви -
майчини цветя с теменужен цвят.
© Асен Андонов Todos los derechos reservados