С твоя образ в сърцето, до края
С теб почувствах любовта -
първа, истинска, красива.
Любов без болка и лъжа.
Светът ми бе красив тогава,
животът - розов и на сълзи беден.
Мислех, че само смехът ми е останал
и не осъзнавах колко бе той ценен.
Не давах всичко във замяна,
на теб и мен, и общите ни дни,
сърцето ми затворено остана
и не успя със твоето да се сприятели.
Тогава... дойде и краят
на нашата обща, красива съдба.
И блуждаещите ни сърца поеха
по своите различни пътища.
Моето избра път грешен,
път мрачен и страшен - път на смъртта.
И не водеше той към ангелите и небето,
а към океан, пълен с отровна вода.
Тази кална, студена вода,
отнемаща безмилостно животи наред,
морето, наречено грозно: Самота,
със главна буква отпред.
Сега не плачи... вината не е твоя,
че всичко остана само блян и мечти.
Защото през времето, в което бях твоя,
не забеляза ти, че съм със слепи очи.
Така ли ще останат очите - не зная:
слепи за чужди лица,
само с твоя образ в сърцето, до края.
Краят не на живота, а на вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

