29 окт. 2007 г., 10:29

С твоя образ в сърцето, до края

1.2K 0 4
Ти направи ме щастлива.
С теб почувствах любовта -
първа, истинска, красива.
Любов без болка и лъжа.

Светът ми бе красив тогава,
животът - розов и на сълзи беден.
Мислех, че само смехът ми е останал
и не осъзнавах колко бе той ценен.

Не давах всичко във замяна,
на теб и мен, и общите ни дни,
сърцето ми затворено остана
и не успя със твоето да се сприятели.

Тогава... дойде и краят
на нашата обща, красива съдба.
И блуждаещите ни сърца поеха
по своите различни пътища.

Моето избра път грешен,
път мрачен и страшен - път на смъртта.
И не водеше той към ангелите и небето,
а към океан, пълен с отровна вода.

Тази кална, студена вода,
отнемаща безмилостно животи наред,
морето, наречено грозно: Самота,
със главна буква отпред.

Сега не плачи... вината не е твоя,
че всичко остана само блян и мечти.
Защото през времето, в което бях твоя,
не забеляза ти, че съм със слепи очи.

Така ли ще останат очите - не зная:
слепи за чужди лица,
само с твоя образ в сърцето, до края.
Краят не на живота, а на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря
  • Иии много е хубаво тонке,кат станещ звезда да не на забравяш еи
  • тониииНцееее....абе как ги мислиш тея хубави работи бие...суперско е и това
  • Вечността е идеализирано понятие:>и е безкрайна..именно щото няма край:>Хареса ми:>Има замисъл:>

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...