С ухание на извор...
С ухание на извор
Разсъних
се от
емоции…
Долипсва ми…
Уханието
на извор
в свежа
утринна
гора…
на бор…
на дом
и топлина…
Долипсва ми…
И сви
в сърцето ми
липсата
гнездо…
бодливо…
от тръни -
самота…
И утихна
тишината,
сякаш
времето,
уморено,
бе заспало,
на рамото ми
склонило
глава…
Долипсва ми…
Да се загубя
в чистотата
на зелена
синева
събрала
истини
по пътища -
неминати…
Ах… очите ти…
Долипсва ми.
И спусна се
по бузата
сълза…
и полетя
въздишка,
отронена
от млади
огнени
гърди…
обичащи…
липсваш ми…
с ухание
на извор…
на С.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диа-непокорна Todos los derechos reservados
