24 jul 2021, 16:47

С усмивка по сериозна тема

907 2 16

 

 

Да не бъдеме сериозни - 

рими смешни, рими грозни, 

всеки пише както може

и финала, като сложи, 

пуска в общата сюрия, 

но пък идва акълия 

и започва да изрежда

под око, като поглежда. 

 

"Виж, тук нещо да те питам -

Що така се губи ритъм?

И шаблонно ми звучи... 

Май поетче ти не си!...

Сбъркал си и стъпки важни

за очите мои влажни!

Фразата ти лъкатуши, 

иде ми да те удуша -

Как поезията мъчиш... 

Гледай мен... Да се научиш!..."

 

Е, на теб, критико горд, 

творящ поезия от сорт, 

ще ти кажа: Дай по-леко,

че да не захапеш... шпеко... 

Айде, стига, нека бъдем

по-тактични, да не съдим,

че съдията е друг, 

а пък... не го виждам тук... 

 

А спорът, кой е по-велик, 

реши го в село един бик,

но после до една аптека

по клиничната пътека, 

отиде всеки от конкурса, 

а победителят пък... смени курса... 

 

12.07.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще видим 😋
    Мерсаж 😀
  • Благодаря за коментарите.
    Обяснения няма да давам, нямам време за глупости и празнодумие, а те са на мода и почит определено конкретно в този сайт.
    Хубава вечер на всички от мен.
  • Извинявам се, но аз неградивна критика не съм виждала досега. Ако влезеш и нещо не ти допадне, казваш си и излизаш. А за да не ти допадне и, за да отбележиш кое, трябва да си прочел произведението поне три пъти и нагоре. Това е труд. Това е внимание. Това е и губене на време в крайна сметка, защото ако на страха очите са големи, то на бездарието и агресивната посредственост са като бърдуци с два чучура и ако от единия влиза, от другия излиза. Много жалко. Колкото до този, който иска да се научи, той пита. И се учи. И чете, попива и краде занаят, така да се каже. И не скача като ущипан за една рима и два съвета в приятелски тон. Щото....нали , поетите били сензитивни, видите ли. С тези техни произведения свидни рожби , недодялани, изродени набързо и без асистенция в някое кафене....
    Иначе си падам по шаржове и аз, няма спор.
    Пп: винаги съм си мечтала да дойде някой и да ме направи на пух и прах, да се обоснове, да ми даде пример или няколко, да обсъдим и т.н
  • Много странно що така никой акъл не иска, всичките са баш акъллии?
  • С усмивка, но крива... Добре си го наредил!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...