Jul 24, 2021, 4:47 PM

С усмивка по сериозна тема

902 2 16

 

 

Да не бъдеме сериозни - 

рими смешни, рими грозни, 

всеки пише както може

и финала, като сложи, 

пуска в общата сюрия, 

но пък идва акълия 

и започва да изрежда

под око, като поглежда. 

 

"Виж, тук нещо да те питам -

Що така се губи ритъм?

И шаблонно ми звучи... 

Май поетче ти не си!...

Сбъркал си и стъпки важни

за очите мои влажни!

Фразата ти лъкатуши, 

иде ми да те удуша -

Как поезията мъчиш... 

Гледай мен... Да се научиш!..."

 

Е, на теб, критико горд, 

творящ поезия от сорт, 

ще ти кажа: Дай по-леко,

че да не захапеш... шпеко... 

Айде, стига, нека бъдем

по-тактични, да не съдим,

че съдията е друг, 

а пък... не го виждам тук... 

 

А спорът, кой е по-велик, 

реши го в село един бик,

но после до една аптека

по клиничната пътека, 

отиде всеки от конкурса, 

а победителят пък... смени курса... 

 

12.07.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще видим 😋
    Мерсаж 😀
  • Благодаря за коментарите.
    Обяснения няма да давам, нямам време за глупости и празнодумие, а те са на мода и почит определено конкретно в този сайт.
    Хубава вечер на всички от мен.
  • Извинявам се, но аз неградивна критика не съм виждала досега. Ако влезеш и нещо не ти допадне, казваш си и излизаш. А за да не ти допадне и, за да отбележиш кое, трябва да си прочел произведението поне три пъти и нагоре. Това е труд. Това е внимание. Това е и губене на време в крайна сметка, защото ако на страха очите са големи, то на бездарието и агресивната посредственост са като бърдуци с два чучура и ако от единия влиза, от другия излиза. Много жалко. Колкото до този, който иска да се научи, той пита. И се учи. И чете, попива и краде занаят, така да се каже. И не скача като ущипан за една рима и два съвета в приятелски тон. Щото....нали , поетите били сензитивни, видите ли. С тези техни произведения свидни рожби , недодялани, изродени набързо и без асистенция в някое кафене....
    Иначе си падам по шаржове и аз, няма спор.
    Пп: винаги съм си мечтала да дойде някой и да ме направи на пух и прах, да се обоснове, да ми даде пример или няколко, да обсъдим и т.н
  • Много странно що така никой акъл не иска, всичките са баш акъллии?
  • С усмивка, но крива... Добре си го наредил!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...