28 ene 2009, 9:54

Сам

1.1K 0 6
Пада от небето ярка звезда.
Само за миг виждам светлината.
И този миг искам да го спра.
Искам да се насладя, на топлината.

Сам съм, обгърнат в тишината.
Сам съм, обвит в тъмнината.
Няма я любовта в сърцето ми,
няма ги чувствата в душата ми.

И изчезна звездата в нощта.
Тъмнината бавно ме отвежда.
Изтръгва от мене любовта.
Угасва последната надежда.

Къде си ти, Любов?
Нима не чуваш моя зов?
Нима не чуваш моя вик?
Къде си ти, Любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • знаеш ли Ники?Така като,че ли е по-добре и ето ме тук и този път ми хареса. Не позволявай на тъгата да те обвзема...късмет и напред!
  • по- добре е ... ние просто казваме ... не се зори веднага да редактираш ... ще му дойде времето ... и винаги пази копие с всяка редакция ...

    поздрави!
  • Благодаря за мненията Ви! Постарах се да редактирам грешките.Тъжен съм и това ми пречи. Надявам се, че сега ще ви хареса.
  • ох...
    катастрофа е това ...


    някъде нямаш рима- 1-2
    някъде ти е съседна( ААББ) - 3
    другаде ти е уж кръстосана (АБАБ) ама ... - 4
    и после пък ударението те ебава - тебе- сърце - не е рима ...


    и - НА забавен кадър - си значи точно определено нещо
    а - В забавен кадър - за мен, лично значи съвсем друго , което ти едва ли си искал да кажеш...


    посланието ти е :

    Къде си, ти Любов?
    ...
    Чуй, ти моят вик.


    и това не ми хареса ...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...