1 ago 2016, 18:51

Сам

  Poesía
1.2K 0 2

Годините летят,
душата ми се губи някак.
Когато краят бе далеч,
аз си играех сам с меч. 

 

Сега изражението ми избледня,
страхът ме завладя.
Потънах в мрак и самота.


Накрая ще умра, сам.

Накрая ще рухна, сам.

Накрая ще се нося в космоса, сам.

Освен ако някой не ме възкреси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искам да обясня,че в "Сам" не се разказва за мен .
  • Животът е пред теб! И любовта и приятелствата! Само трябва да ги срещнеш с усмивка и да отвориш сърцето си за тях!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...