17 nov 2005, 1:10

Сам 

  Poesía
1167 0 4
Сам


Страшно е да останеш сам,
сам със себе си...
Всяка мисъл ми напомня теб,
всяка мисъл болезнено убива
мъничкото щастие останало за мен.
Дори не знам дали остана...
Всичко непълно е без теб!
Търся те, имам нужда да живея,
но без теб - не става!
Не знам къде си,
не знам с кого си...
Не искам и да зная!
Иначе боли....
Не знам с какво сгрешил съм...
Молех се, не спирах да се моля,
но никой не ме чу...
Глас в пустиня, беше казал някой...
Думите са слаби, бледи,
не могат да опишат чувствата.
Ако можеше да видиш,
да докоснеш сърцето ми за миг...
Тогава, може би, щях да бъда с теб.....
Но оставаш ти далечна,
недостижима и безкрайна...
Болезнено красива,
болезнено прекрасна....... 


                                                                                                       

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Не искам и да зная!
    Иначе боли.... "-много правилно казано...Отново ме докосна...Браво!Великолепно е!6
  • Вен,още веднъж поздрав за написаното.Хубаво е,че има някой,за когото да пишеш и дано този някой да го заслужава.
  • Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало.
  • Трябва да е щастливка тази,за която е посветено написаното.Искренни поздравления и една 6-чка от мен
Propuestas
: ??:??