Сам
Сам
Страшно е да останеш сам, сам със себе си... Всяка мисъл ми напомня теб, всяка мисъл болезнено убива мъничкото щастие останало за мен. Дори не знам дали остана... Всичко непълно е без теб! Търся те, имам нужда да живея, но без теб - не става! Не знам къде си, не знам с кого си... Не искам и да зная! Иначе боли.... Не знам с какво сгрешил съм... Молех се, не спирах да се моля, но никой не ме чу... Глас в пустиня, беше казал някой... Думите са слаби, бледи, не могат да опишат чувствата. Ако можеше да видиш, да докоснеш сърцето ми за миг... Тогава, може би, щях да бъда с теб..... Но оставаш ти далечна, недостижима и безкрайна... Болезнено красива,
болезнено прекрасна.......
Страшно е да останеш сам, сам със себе си... Всяка мисъл ми напомня теб, всяка мисъл болезнено убива мъничкото щастие останало за мен. Дори не знам дали остана... Всичко непълно е без теб! Търся те, имам нужда да живея, но без теб - не става! Не знам къде си, не знам с кого си... Не искам и да зная! Иначе боли.... Не знам с какво сгрешил съм... Молех се, не спирах да се моля, но никой не ме чу... Глас в пустиня, беше казал някой... Думите са слаби, бледи, не могат да опишат чувствата. Ако можеше да видиш, да докоснеш сърцето ми за миг... Тогава, може би, щях да бъда с теб..... Но оставаш ти далечна, недостижима и безкрайна... Болезнено красива,
болезнено прекрасна.......
© Венцислав Крумов All rights reserved.
