25 abr 2007, 8:55

Сам реши

  Poesía
1.1K 0 0
Сърцето ми не е от камък,
то болката усеща.
Очите ми не са море -
безброй сълзи да ронят.

Затова разбери,
с твоите игри
 няма да нараниш сърцето ми,
нито пък ще видиш в очите ми сълзи.

Ти помисли и сам реши,
дали към миналото си
ще се завърнеш,
или гръб ще му обърнеш
и ще продължиш напред
там, където щастието чака
само мен и теб...  
  
                              29.06.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...