Когато останеш самичък.
И болката губи се в плам.
Пропиляваш шанса едничък.
Тънеш в помия и срам.
Осъзнаваш, че сбъркал си - пак.
Че на хората ти си противна.
И питаш се само - Божичко, как?
Била съм глупава, до болка наивна.
Когато очите от сълзи са сухи.
И никой не чува гласа умоляващ.
За обвиненията ушите ти вече са глухи,
никой не вижда погледа съжаляващ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse