Jul 15, 2007, 10:12 AM

Сам... Вина...

  Poetry
1K 0 0
Когато останеш самичък.
И болката губи се в плам.
Пропиляваш шанса едничък.
Тънеш в помия и срам.

Осъзнаваш, че сбъркал си - пак.
Че на хората ти си противна.
И питаш се само - Божичко, как?
Била съм глупава, до болка наивна.

Когато очите от сълзи са сухи.
И никой не чува гласа умоляващ.
За обвиненията ушите ти вече са глухи,
никой не вижда погледа съжаляващ.

И губиш ти последните думи.
И молиш, бъзмълвно, с душа.
Попаднала в поредните сбъркани суми.
Потъваш отново. Тук. В тишина.

Когато изчезваш ти от вина.
А те не прощават поредната грешка.
Се питаш - "Да, аз сбърках тук, но нима
гордостта непреодолима ме гали с насмешка?"

Осъзнаваш, че късно е - ти си виновна.
И молиш за капка разбиране.
От цялата тази горест си болна,
от всяка вина и всяко умиране.

Пропаднала, безхаберна, невярна...
От една единствена по своя род грешка.
Разюздана, зла и покварна.
Но, моля ви, вината ми не е толкова тежка...


И молиш се наум да те чуят.
Да кажат - "Ела с мен, любов ще ти дам."
Да спрат да те хулят и плюят.
Да кажат просто прощавам.

Прощавам завинаги, с тебе оставам.
                                      Тогава погледни към себе си,
                                            преглътни гордостта си,
                                           вдигни глава (не гордо) и просто кажи:
                                                                    ВИНОВНА СЪМ!!!                     13.07.2007г.
                                                                                                                             (петък) 11:55ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...