3 abr 2006, 10:26

Сама  

  Poesía
869 0 5

Не знам какво става,                        Даваш ми надежда,
не знам защо на мен,                       ставам щастлива... 
не знам защо те обичам,                  Отнемаш ми я,
не знам не знам!!!                              света се срива.....

Всеки път,                                         Исками се да спра,
когато те погледнех,                        да се откажа,
сърцето ми трептеше,                      да те забравя,
всяка твоя усмивка,                          да те намразя,
ме правеше щастлива!!!                        но не мога...

Един ден думи две,                           Няма я любовта,
така прекрасни,                                      така ми липсва.
така красиви,                                      Няма те и теб,
станаха ужасни....                                   да ме целунеш...

Мислех че ще мине,                             А сега сама,
мислех че ще свърши,                         пътя си ще избирам,
този ад,уви и до днес                          съдбата си ще чертая,                          
той продължава.....                              и теб някой ден ще забравя
...

© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??