Сама
Не знам какво става, Даваш ми надежда,
не знам защо на мен, ставам щастлива...
не знам защо те обичам, Отнемаш ми я,
не знам не знам!!! света се срива.....
Всеки път, Исками се да спра,
когато те погледнех, да се откажа,
сърцето ми трептеше, да те забравя,
всяка твоя усмивка, да те намразя,
ме правеше щастлива!!! но не мога...
Един ден думи две, Няма я любовта,
така прекрасни, така ми липсва.
така красиви, Няма те и теб,
станаха ужасни.... да ме целунеш...
Мислех че ще мине, А сега сама,
мислех че ще свърши, пътя си ще избирам,
този ад,уви и до днес съдбата си ще чертая,
той продължава..... и теб някой ден ще забравя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Тодорова Все права защищены
