23 ene 2011, 19:25

Сама

  Poesía » Otra
832 0 4

Аз съм никъде,
аз съм там, където пожела съдбата,
аз съм навсякъде,
аз съм там, където съм и не търся в никого вината.


Ровя се и драпам да оцелея,
ровя се и драпам да преживея.
Душата сама е и търси си място,
душата сама е и ù е тясно.


Ръцете протягат се, празни са те,
ръцете протягат се, нищо не пипат.
Дали някой нещо ми отне,
или аз сама виновна за това съм.


Самотата раздира ме, прониква навсякъде,
самотата дърпа ме надолу,
 мъгла и нощ се спускат отвсякъде,
заливат ме и си отиват.


Нима това е моята участ,
нима това е моята съдба?
Не мисля и няма да вярвам,
че истината е това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ровя се и драпам да оцелея,
    ровя се и драпам да преживея.
    Душата сама е и търси си място,
    душата сама е и ù е тясно."

    !!!
  • много истинско
  • Когато видя лицето на сина ми и се зареждам и знам че това няма да е така...
  • И аз не мисля, че е истина...съдбата дава шанс след шанс, ще го имаш, вярвай в това!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...