sony-L (Соня)
1 6
23.01.2011 г., 19:25 ч.

Сама 

  Поезия » Друга
658 0 4

Аз съм никъде,
аз съм там, където пожела съдбата,
аз съм навсякъде,
аз съм там, където съм и не търся в никого вината.


Ровя се и драпам да оцелея,
ровя се и драпам да преживея.
Душата сама е и търси си място,
душата сама е и ù е тясно.


Ръцете протягат се, празни са те,
ръцете протягат се, нищо не пипат.
Дали някой нещо ми отне,
или аз сама виновна за това съм.


Самотата раздира ме, прониква навсякъде,
самотата дърпа ме надолу,
 мъгла и нощ се спускат отвсякъде,
заливат ме и си отиват.


Нима това е моята участ,
нима това е моята съдба?
Не мисля и няма да вярвам,
че истината е това.

© Соня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ровя се и драпам да оцелея,
    ровя се и драпам да преживея.
    Душата сама е и търси си място,
    душата сама е и ù е тясно."

    !!!
  • много истинско
  • Когато видя лицето на сина ми и се зареждам и знам че това няма да е така...
  • И аз не мисля, че е истина...съдбата дава шанс след шанс, ще го имаш, вярвай в това!
Предложения
: ??:??