Сама
Аз съм никъде,
аз съм там, където пожела съдбата,
аз съм навсякъде,
аз съм там, където съм и не търся в никого вината.
Ровя се и драпам да оцелея,
ровя се и драпам да преживея.
Душата сама е и търси си място,
душата сама е и ù е тясно.
Ръцете протягат се, празни са те,
ръцете протягат се, нищо не пипат.
Дали някой нещо ми отне,
или аз сама виновна за това съм.
Самотата раздира ме, прониква навсякъде,
самотата дърпа ме надолу,
мъгла и нощ се спускат отвсякъде,
заливат ме и си отиват.
Нима това е моята участ,
нима това е моята съдба?
Не мисля и няма да вярвам,
че истината е това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Всички права запазени
!!! 
