Сама

Топи се годината като декемврийският сняг
и трупа се времето неусетно на преспи...
Аз остарявам след всяко Рождество
и едва ли ще има за мен Възкресение.

Загледана в безкрайността на бездната,
всяка вечер ми е бъдна
и чакам Витлеемската звезда,
докато вкоченена самотно не осъмна.

Като дева още не родила,
чакам с надежда своят час -
ала нито Йосиф е до мене, нито Младенеца...
Разпната съм!
...И в агония умирам аз...