4 nov 2009, 21:42

Сама

921 0 1

Тръгват си гарите,

отлетели са птиците,

дето се клатушкаха кротко

по жиците...

Била ли съм там някога,

преди гарите да си тръгнат,

преди да закънтят релсите

от идването на пътническия влак

 - за да видя птиците как се клатушкат

по звънтящите жици?

Била ли съм някога с теб,

или си измислям...

Спомни ми, моля те,

как жужат жиците в прималелите ниви,

как са задремали птиците - клатушкащи се

кротко в унес

и как гарите - като невести - очакват своя съпруг...

Можеш ли всяка гара да назовеш

като миг от пътя ти към мен,

и да се загубиш в тишината

под жужащите жици,

и да забравиш суетата

в унеса на клатушкащите се птици...

Или не ме помниш вече?

Миговете ни път един към друг.

Загубването в тишината.

Суетата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....