4 нояб. 2009 г., 21:42

Сама

920 0 1

Тръгват си гарите,

отлетели са птиците,

дето се клатушкаха кротко

по жиците...

Била ли съм там някога,

преди гарите да си тръгнат,

преди да закънтят релсите

от идването на пътническия влак

 - за да видя птиците как се клатушкат

по звънтящите жици?

Била ли съм някога с теб,

или си измислям...

Спомни ми, моля те,

как жужат жиците в прималелите ниви,

как са задремали птиците - клатушкащи се

кротко в унес

и как гарите - като невести - очакват своя съпруг...

Можеш ли всяка гара да назовеш

като миг от пътя ти към мен,

и да се загубиш в тишината

под жужащите жици,

и да забравиш суетата

в унеса на клатушкащите се птици...

Или не ме помниш вече?

Миговете ни път един към друг.

Загубването в тишината.

Суетата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...